Здравейте, дриймъри,

Днес дочетох (най-после) и последните страници от книгата “Момиче, измий си лицето” на Рейчъл Холис и бързам да ви споделя мнението си за нея:

Книгата ме остави със смесени чувства. Ето защо:

Какво ми хареса в книгата:

1. Темите, които Рейчъл обсъжда

– щастието ни зависи само от нас и решенията, които взимаме всеки ден

-никой не е перфектен и всеки се бори с нещо

-често се подценяваме от страх и отлагаме отново от страх нещата, които са важни за нас и нашето развитие

-очакванията и мнението на хората са неизбежни, но от нас зависи дали да ще живеем живота си щастливо, както на нас ни харесва, или цял живот ще се опитваме да угодим на другите

– всеки от нас е различен и в това се крие красотата на живота. Колко е важно да приемаме хората такива, каквито са, без да ги съдим

– всеки ден имаме силата и възможността да се променим – нашето минало и проблемите ни не ни определят

– настоящият момент е най-важен

И още много други интересни теми са засегнати в книгата, даже повече отколкото очаквах.

2. Личните истории, които разказва Рейчъл я разкриват в една много уязвима светлина, накара ме да я почувствам близка. Хареса ми, че не се притеснява да говори на теми като секс, загуба на близък човек, проблеми с алкохола, осиновяване. Накара ме да я почувствам близка, защото на всяка от нас са се случвали подобни неща и е нормално понякога да се чувстваш глупав, изгубен, излъган, но се учиш от това.

3. Подейства ми надъхващо и освежаващо, определено понякога имам нужда някой да ми каже някои неща направо и без заобикалки.

4. Много ми допадна идеята всяка глава да завършва с практични съвети какво можеш да направиш в конкретния случай.

5. Корицата ми направи добро впечатление, модерна е, отговаря на стила на книгата и авторката. Според мен в България се избират грозни корици за книгите и всеки път се чудя защо? Вие какво мислите по темата?

Какво не ми хареса в “Момиче, измий си лицето” на Рейчъл Холис:

1. Обръщенията сестро, момиче и т.н. ми дойдоха в повече. Знам, че това е стилът й, но просто на български ми звучат странно

2. Темите са засегнати повърхностно

3. Библейските цитати

4. Липсваха ми последните страници – това ме забави в дочитането, защото можех да я заменя с правилно отпечатана само в книжарници на Хермес, които в София са 2 и аз все забравях да взема книгата, когато съм в района. Преди да я закупите, отворете накрая, за да видите дали не липсват страниците 🙂

Крайното ми мнение е, че “Момиче, измий си лицето” на Рейчъл Холис е леко и разтоварващо четиво, допадна ми и ме зареди с положителна енергия. Но няма да влезе в графата любими книги, просто защото не се отличава от многото подобни, които съм чела.

А вие чели ли сте я? Хареса ли си?

XOX