Здравейте, дриймъри,
Най-после прочетох “Исмаил” на Дениъл Куин – малко ми се опъна, но бях решила да я довърша. Днес ще ви споделя моите впечатление за книгата:
Какво ми хареса:
-интересен подход за представяне на идеята – горила-учител разговаря с човек. В началото ми се стори много различна и вълнуващо, че горилата Исмаил търси ученик, който иска да спаси света
– основната идея – човекът унищожава света около себе си със своята свръхконсумация и е време да се събуди
– че трябва да се освободим от идеята, че знаем кой трябва да живее и кой трябва да умре. Че трябва да спрем да ди играем на богове и да смятаме, че планетата е създадена, за да господстваме и убиваме всичко, което ни пречи
Какво не ми хареса:
– прекалено дидактична за моя вкус
– на средата вече бях готова да я оставя, защото се чете трудно. Не успя да задържи първоначалния ми интерес
– макар да съм съгласна с основната идея, книгата не ме докосна и не ме накара да почувствам нещо, а предвид темата и препоръките очаквах да ме остави без думи
– само на мен ли ми прозвуча малко сексистко обяснението за Майката култура?
В заключение бих казала, че “Исмаил” има актуално и важно послание, но поне за мен не беше животопроменящо, защото темата ме интересува и това не е първият, в който се сблъсквам и осъзнавам ролята ни в днешното състояние на света. Може би за хора, които не са се интересували от темата досега, ще бъде по-интересна и отваряща очите. Вярвам в идеята, че хората трябва да осъзнаят какво причиняват всеки ден на планетата и че всеки един от нас има значение и може да доведе до промяна. Но прекалено сухия и назидателен подход ме накара да се отдръпна и да не харесам книгата като цяло.
Дали бих я препоръчала – по-скоро не, предвид факта, че самата аз не изпитах удоволствие от четенето, беше ми тягостно и се насилих да я дочета.
А вие чели ли сте книгата? Ще се радвам да споделите впечатления.
XOXO
Joe
