Здравейте, дриймъри,
Реших, че в блога ми си говорим за любимите ми неща, а те не включват само мода и гримове, затова днес сменяме темата и ще ви разкажа малко повече за взаимоотношенията на Котана и Лори.
Котана в любимото ни същество, което ни носи радост и уют вече 7 години! Много красива, внимателна и малко интроверт, но само пред другите хора.
Лори е 8-месечният дакел, който отскоро пребивава у дома и всички са влюбени в нейната игривост и невинност. Истинско ангелче, но не и когато Котана е наоколо.
Още първите пъти, в които Лори ни гостуваше установихме, че Котана я приема почти безразлично, не си пази територията и се държи спокойно. За сметка на това Лори полудява всеки път, когато я види – започва да лае и да се впуска, гони котката от стаята и изобщо не ни дава да се доближим до другото животинче…
Ще станат ли приятелки двете госпожици?
И какво доживях днес! Чудо! Двете ми красавици в една стая, на един диван! Не можете да си представите какъв напредък е това за Лори!
Котана я прие спокойно, без сътресения, но се оказа, че кутрето е мнооого ревниво 🙈 Първите седмици не можеха да стоят заедно в една стая – Лори веднага скачаше и гонеше Котана, дакелски характер ли е, ревност ли е, така и не разбрахме. С общи усилия и постоянство стигнахме до момента, в който вече Лори търпи котката в стаята, дори се приближава и иска да играе с нея.
Котана се оказа изключително търпелива и мъдра – игнорира набезите и грубото отношение на кутрето и се разминахме само с няколко одрасквания(заради нахалството на Лори).
Сега сме на фаза – разминаваме се спокойно на тесни разстояния и можем да лежим близо една до друга. Все още Лори не ни позволява да галим котката в нейно присъствие – направо обезумява, но и това ще мине 🤷🏻♀️
Мечтая си за деня, в който ще ги видя сгушени или играещи си заедно 😍 А вие имате ли животинки вкъщи? Как се справяте с такива ситуации? Ще се радвам да споделите в коментар! Съветите са добре дошли 💋
XOXO
Joe
