Здравейте, дриймъри,
Най-накрая дочетох “Живот в скалите” на Мария Лалева и съм повече от впечатлена, препоръчвам я горещо. Днес ще ви споделя защо.
Книгата е лесна за четене, но на мен ми отне малко повече време да я довърша, защото се оказа емоционална и имах нужда от почивки, за да продължа. Поплаках си доста с героите, но се след края й се чувствах пречистена и с върната вяра в нещо по-голямо от единия човек, от загубата, от разбитото сърце. Винаги съм вярвала, че всяко нещо си има причина, че се случва, за да ни доведе до по-важната ни цел и се радвам, че с Мария Лалева сме на едно мнение.
Съветът ми е да не я четете в метрото, защото рискувате да си поплачете едно хубаво пред тълпа хора (не, че не ми се е случвало, но гледам да го избягвам :))
Много харесах стила на писане на Мария Лалева . Лесен за четене, увлекателен и същевременно те докосва дълбоко. Толкова прости и толкова верни се оказаха някои от мъдростите на баба Настасия, на Демир, на Луиза, нямаше как да не ги запазя. Това е книгата, в която съм си подчертала и извадила най-много цитати, които са ме накарали да се замисля. Обичам да го правя от години.
Всяка глава от “Живот в скалите” проследява историята от начало до край през очите на всеки от главните герои. Обичам книги, в които действието се разглежда през погледа на всеки от героите. Така историята добива истински живот, разчупват се гледните точки, разбираш какво е мислил и чувствал всеки от героите в даден момент и какво го е мотивирало да вземе решенията, които ще променят живота му завинаги.
Всеки от персонажите в “Живот в скалите” е изграден без напудреност и фалш. Те са обикновени хора, които правят грешки, нараняват себе си и другите, израстват и се променят. Никой не е само бял или черен, лош или добър, всичките са истински и точно това ми хареса. Ако трябва да посоча любим образ, то това би бил баба Настасия – има нещо много топло и притегателно в нея, в мъдростта ѝ, дори свръхестествено. Дори говорът й ми беше любим и нямах търпение да се появява отново и отново в историята. Но това ме означава, че не съм оценила и останалите, всеки от тях изигра важна роля в развитието на романа.
Интересна беше заигравката със свръхественото – от дарбите на баба Настасия и Демир до тайния храм в скалите. Аз обичам такива елементи и винаги са ме привличали, така че бяха като бонус към всичко останало, което се случва.
Романът “Живот в скалите” е само 340 страници и мисля, че ще ви хареса много. Със сигурност е едно от най-добрите ми попадения от съвременен български автор. Тук искам да благодаря на всички, които ми писаха и ми я препоръчаха! Златни сте! Ще се радвам да ми препоръчате и други книги, които са ви харесали!
XOXO
Joe
