Здравейте, дриймъри,

Прочетох книгата „Пътни“ на Софка Зиновиеф и е време да ви споделя какво мисля за нея.

Книгата ми беше изпратена от издателството и веднага ме привлече с красивата си корица и нетипичната история. Много хора я определят като скандална, „Лолита на новото време“, но за мен беше различна като изживяване. Четох я бавно, давах си почивки, имах нужда да се откъсвам от нея.

На моменти много ме ядосваше, на моменти ми ставаше и противна. Предполагам, че е нормално.

Историята проследява живота на вече порасналата Дафне и нейният приятел/любовник/любим Ралф от детските години… възрастен мъж. Историята им започва, когато тя все още е дете, а той 30-годишен мъж. Дафне не осъзнава, че това, което е преживяла не е голямата й любов, а престъпление. С всяка следваща глава се запознаваме със събитията от миналото и заедно с Дафне осъзнаваме техните последствия. А последствията не засягат само главните действащи лица, а всички хора покрай тях.

Много ми хареса, че „Пътни“ представя гледната точка на всички замесени – жертвата, извършителя и нейната най-добра приятелка, която е пазела тяхната тайна през всичките години. В различните глави героите представят историята от през своя поглед, какво ги е накарало да постъпят по конкретния начин и как са се чувствали. Историята е обогатена от различни емоции, преживяния и малки детайли, които имат големи последствия.

„Пътни“ ни кара да се замислим сериозно за насилието над деца от различни гледни точки – на жертвата, на извършителя, на страничен наблюдател… Засегнати са темите:

Кой носи вината?

Има ли виновен?

Престъпление ли е, ако има любов между двете страни?

Какво се случва с жертвите на насилие? Какви последствия върху психиката и емоционалния свят на едно дете може да има такава история?

И не по-малко важните въпроси: Може ли да не разберем, че сме жертва? Как да постъпим и имат ли давност такива престъпления? В кои случаи извършителят заслужава наказание и какво?

До последно ми беше интересно да проследя случая – какво ще направи Дафне, когато осъзнае истината и дали Ралф се е променил и съжалява за действията. Засегнати са и отношението на родителите към децата – в нашето забързано ежедневие често пропускаме малки сигнали и се предоверяваме.

Бих ви препоръчала „Пътни“, защото не само засяга актуална тема по различен начин, но и защото наистина дава храна за размисъл. Направо си беше изживяване. Ще се радвам да ми споделите какво мислите вие, ако сте чели книгата и дали искате и друг път да ви споделям впечатленията си за книгите, които чета.

XOXO

Joe