Здравейте, дриймъри,

Настоящият момент ми даде възможност да наваксам с четенето – нещо, което винаги съм обичала и винаги ме е успокоявало. Днес ви споделям моето мнение за книгата “Моята история” на Мишел Обама. Знаете, че обичам да чета и да проследявам живота на силни и успешни жени, и тази книга ми достави истинско удоволствие.



“Моята история” е изключително откровена и истинска история на едно обикновено момиче с необикновен живот. Много ме докоснаха изповедите ѝ свързани с мечтите, семейството, успехите в кариерата и трудностите зад тях. Книгата е написана увлекателно и разглежда живота на Мишел от ранно детство и влиянието на нейното семейство, минава през ученическите и университетските ѝ години, развитието на кариерата ѝ и повратните точки в нея, и стига до животът и с Барак Обама – тяхната лична история и тази, която познаваме – като съпруга на президента на САЩ.

Мишел Обама от малка отстоява себе си и се обгражда от приятелки – “убежище от женска мъдрост”, “Формирахме мненията и вкусовете си заедно.”. Забелязах тенденция при нея винаги да намира подкрепа и сила в жените около себе си – не само в личния, но и в професионалния живот.

Родителите ѝ оставят нея и брат ѝ сами да взимат решения и да поемат отговорност в живота си още от деца. Не се намесват, не драматизират и не прекаляват с вниманието, наблюдатели са в живота им. Силна, уверена и образована, заслепена от очакванията към нея и какво биха си помислили хората, с предначертан живот и кариера – това е младата Мишел. Докато не среща необикновен човек – Барак, с напълно различни убеждения, който иска нещо по-голямо от собственото си добруване и сигурен живот. Този сблъсък на два свята е не само опасност да погълне нейния живот и интереси, но и я кара да се замисли над решенията си и какво ги е подбудило, дали пътят, който е избрала, я прави щастлива. “Бях дълбоко и прекрасно влюбена в мъж, чиито силен интелект и амбиция можеха да погълнат моите.”

Докато Барак работи различни неща през годините и докато открие цел и дейност, които да му носят радост и да го мотивират -“Беше пробвал различни неща, познаваше най-различни хора и междувременно беше изяснил приоритетите си.”, животът на Мишел е съвсем различен: “През това време аз толкова се бях страхувала да не сбъркам, толкова усърдно се бях стремила да печеля одобрение и достатъчно пари, за да си плащам сметките, че без да се замисля, се бях хвърлила в адвокатската кариера.” Внезапната и ненавременна смърт на близка приятелка я кара да се замисли за важните неща в живота, че иска и има нужда от повече радост и смисъл в него. След загубата и на баща си се заема за действие, защото “животът е кратък и не трябва да се хаби напразно”. Гръмката диплома от лъскав университет не ти гарантира удовлетворяваща професия. Тя решава да напусне високоплатената си сигурна работа, за да търси себе си в друго начинание. Затова започва да разпитва хората какво са правили, с кого са се запознали, как точно са постигнали това, което искат, за да си изясни какво иска и как да продължи. Задава въпроси. Пише на университети и неправителствени организации, среща се с техни представители, докато малко по малко открива как да продължи и към какво. Малките стъпки, които предприема, задействат верижна реакция и хората и събитията около нея се нареждат. На новото си работно място отново се обгражда със силни, уверени, самостоятелни и успешни жени, които са запазили своята човечност в кариерата, и работещи майки, които не разделят личния от професионалния си живот и не правят компромиси с грижата за децата.

“Зарязали всякаква преструвка, те просто бяха себе си – прекрасно, завладяващо и поучително.”

Преходът към майчинство, трудностите при забременяването и жонглирането с работата също оставят следа в живота и характера й – осъзнава факта, че във всичко това жената е човекът, който трябва да промени всичко, да отложи интересите си и плановете за кариера – в името на семейството и децата. Тук отново виждам същия модел – тя се обгражда от силни жени със сходни принципи и начин на живот, с тях споделя трудностите и продължава напред. Съгласна съм с Мишел, че семейство се гради и деца се отглеждат по много и различни начини, няма един правилен и тя подкрепя тезата, че всяка жена трябва да намери своя и да остави другите да направят същото. Избира да бъде работеща майка, признава за трудностите да съчетаваш и двете: “Балансът в живота ми бе елегантен само ако се гледа от разстояние, и то с притворени очи, но поне имаше нещо, което прилича на баланс.”

Решението да остави Барак да гради кариерата си я поставя в положение, в което трябва да прави компромиси със своите амбиции и стремежи, понякога да прави крачка назад. След големия пробив на Барак през 2004 г. и избирането му за сената, животът им се променя драстично. “Взех останките от нормалния си живот и се увих в тях като в черупка.”

Дори и при избора на екип за предизборната си кампания Мишел избира силни и успешни жени, които да работят за нея, да ѝ помагат и да я съветват.
“Познавах стереотипа, който трябваше да олицетворявам – безупречно спретната като кукла съпруга, която съзерцава мъжа си с блестящи очи и изкуствена усмивка, сякаш поглъща всяка негова дума. Това не бях аз и никога нямаше да бъда. Можех да го подкрепям, но не можех да бъда робот.”

Освен голямата любов и подкрепа по време на президентската кампания, Мишел се сблъсква и с трудностите по пътя, който са избрали като семейство – претеснява се, че хората вече я възприемат само като съпругата на Обама, а не с нейните лични качества и професионални успехи. Подложена е на нападки за всичко – външен вид, поведение, изказвания. “Стори ми се странно и тъжно, че такава остра критика идва от друга жена с кариера, от някой, който дори не се е потрудил да се запознае с мен по-отблизо, но се опитва да предаде историята ми по циничен начин.”
С набиращата сила популярност и активното й участие в кампанията, Мишел се сблъсква и с грозната страна на това да си известен – критиката, често за думи или действия извадени от контекста и търсенето на скандали, там където ги няма.

За мен беше интересно и вълнуващо да опозная тази силна жена, която е олицетворение на това, че можеш да постигнеш всичко, стига да искаш и да положиш достатъчно усилия. Не по-малко интересно ми беше и да науча как се е промениш живота им, след като избират Барак Обама за президент, също и пред какви трудности са изправени хората от малцинствата и как самата Мишел се е чувствала през живота си.

Близка, земна, с нормален живот и признания, че понякога той може да е труден и непредвидим, но винаги продължаваща напред – нова кариера, неясно бъдеще, ин витро процедури, работеща майка с почти никаква подкрепа от съпруг, който често отсъства по работа, здравословните проблеми на децата и промените, които произтичат от тях, желанието на направиш нещо повече, да оставиш следа след себе си – това е за мен “Моята история” на Мишел Обама. Искрена, дори и за трудностите, емоционална, съпричастна, запазила човечността си въпреки славата и положението си. Тя не се притеснява да бъде себе си, да заяви мнението си, да използва гласа си и да запази ценностите си, не се страхува да разчупи стереотипите за жените като цяло.

Избрах няколко любими цитата, които да споделя с вас:

“Най-лесният начин да омаловажиш гласа на една жена е, като я представиш за кавгаджийка.”

“Осъзнах, че най-важната част в моята история не бе толкова в повърхностната стойност на моите постижения, колкото в това, което лежеше в основата – множество дребни начини, по които съм била подкрепяна през годините и хората, които ми помогнаха с течение на времето да изградя увереност в себе си.”

“Приятелствата между жени, както ще ви каже всяка жена, се изграждат върху хиляди малки добри жестове, които постоянно си разменяме.”

“За мен “да станеш” не означава да постигнеш някаква определена цел. Вместо това го виждам като движение напред, като средство за развитие, като начин непрекъснато да се стремиш към едно по-добро Аз. Пътуването не свършва. Станах майка, но имам още много да уча от децата си и много да им дам. Станах съпруга, но продължавам да се настройвам и да осъзнавам какво означава да обичаш истински и да живееш с друг човек. Станах, според някои критерии, влиятелен човек и все пак има моменти, когато се чувствам неуверена или нечута.Всичко е процес, стъпки по пътя. Да станеш изисква в еднаква степен търпение и упорство. Да станеш означава никога да не се отказваш от идеята, че постоянно трябва да се развиваш.”

“Има сила в това да си позволиш да заявиш присъствието си и да бъдеш чут, да приемеш своята уникална история, да използваш своя автентичен глас.”

“За всяка врата, която се отваряше пред мен, се опитах да отворя своята врата за другите. И ето какво искам да кажа накрая: нека се поканим един друг вътре. Може би тогава ще започнем по-малко да се страхуваме, да правим по-малко неправилни предположения, да се отървем от предразсъдъците и стереотипите, които ненужно ни разделят.”

“Аз съм обикновен човек, който се озова на необикновено пътешествие. Надявам се, че като споделям своята история, допринасям да се проправи път за други истории и други гласове, да се разшири пътеката така, че по нея да минат повече хора и повече идеи.”

Ще се радвам да ми споделите дали и вие сте харесали “Моята история” и кои други биографии/автобиографии/мемоари бихте ми препоръчали. Благодаря ви!

XOXO

Joe