Здравейте, дриймъри,
Днес поставям началото на нова поредица – мини ревюта на книги. Надявам се, че с тях ще ви накарам да дадете шанс на нова книга или автор. Започваме с последната прочетена от мен книга – Цвят продълговат в морето от Исабел Алиенде.
Всяка книга на Алиенде е истинско изживяване за мен и тази не се оказа по-различна. Красивият ѝ и омагьосващ белетристичен стил ме грабва всеки път, историите звучат приказно, макар и разкриващи жестоката действителност.
“Цвят продълговат в морето” проследява Гражданската война в Испания и обхваща редица реални събития в Чили и Испания след това от периода 1938-1994 г. Самата Исабел признава, че не ѝ се налага да измисля много от романа, защото той отразява действителни събития и личности, замесени в ключови моменти от този период като Пабло Неруда и неговата кампания да пресели испанци, пострадали и прокудени от войната, в Чили с кораба на надеждата “Уинипег”.
На този кораб се качват и главните герои д-р Виктор Далмау и пианистката Росер Бругера. Историята им е сурова и истинска, докосва сърцата и показва как хората поставени пред жестоки изпитания откриват смисъл и сила да продължат. Понякога повече пъти, отколкото са очаквали. Болка, война, преврати, насилие, красиви любовни истории, чувството да нямаш дом и родина и чисто човешки драми и съдби се преплитат в завладяващата история на “Цвят продълговат в морето”.
Исабел е прекрасен разказвач и това винаги ме е привличало в нейните романи. Толкова изпъстрени с красота, болка, истински хора и драматични събития, колкото е и реалния живот. Никога не знаеш какво те очаква зад ъгъла и точно това му е чарът.
Романът ми достави истинско удоволствие, зареди ме с цветове и топлота, разплака ме и ми даде надежда.
“Нови плавания, каза си, и така докрай.”
XOXO
Joe
