Здравейте, дриймъри,
Днес ще ви споделя мнението си за Разказът на прислужница на Маргарет Атууд. Преди да купя книгата, изгледах сериала на един дъх и бях меко казано впечатлена. Любопитно ми беше да видя как историята е представена в книгата, тъй като сюжетът е необикновен и вълнуващ.
Разказът на прислужница на Маргарет Атууд ми хареса много! Препоръчвам ви я с две ръце, особено ако си падате по антиутопии. Историята е сурова, оставя буца в гърлото и дава храна за размисъл. Какво ще се случи с нас, ако един ден всички права на жените бъдат отнети? Може ли да се случи без да усетим? Без да се противопоставим? Какво е чувството да бъдеш никой? Да бъдеш използван? Да бъдеш предмет в ръцете на другите?
Безизходица, болка, безсилие и все пак желание за бунт, желание да запазиш себе си в малките неща и прокрадващите се спомени за едно минало, което сега изглежда като сладък сън. Обичам книги, които ме грабват, а тази се нарежда в класацията ми за на най-вълнуващи книги, които съм чела, макар и по много тъмен и тъжен начин. А най-тъжното е, че самата авторка споделя, че в историята за Галаад не е включила нищо, което вече не се е случило в историята на света.
Действието се развива в близко бъдеще, след като в САЩ преминават през военен преврат, превърнал ги в диктатура. Новата Република Галаад отнема всички права на жените, превръщайки ги в робини. Обществото, наранено и отровено, не може да се възпроизвежда, не се раждат деца. Елитът на обществото намира решение на проблема – поробва последните плодовити и здрави жени, отнема децата им и ги превръща в робини-прислужници, чиято единствена цел е да родят дете на господаря си. Жените от всеки слой на обществото са разделеи на касти без права – облечение в определен цвят, който символизира мястото има в обществото, без право да работят и да четат. Вярата в Бог и следването на неговите думи е издигнато на пиедестал, но всъщност под повърхността се крият жестокости, предателства, фанатизъм и много страх.
Героинята Джун, превърнала се в прислужницата Офред/Фредова, сякаш разказва на себе си, за да не забрави какво ѝ се е случило, а всъщност ни прави свидетели на едно твърде близко и страшно бъдеще. Ако трябва да съм максимално честна – финалът в книгата не ми хареса, свърши в нищото, в най-интересния момент. Разбирам защо е оставен отворен и все пак имах нужда от повече, вече се бях пристрастила към историята.
От друга страна, много харесах как са развити героите и сюжета в сериала. Той се движи по книгата, с леки промени в главните образи и техните външни черти, и доразвива Разказа на прислужницата. Това е единственият филм/сериал, който съм харесала малко повече от книгата, и то заради разитието на сюжета. Моят съвет е да прочетете първо книгата, защото тя наистина си заслужава, а след това да се потопите в екранизацията и да видите какво би се случило, ако Джун реши да се бори. Не по-малко важен е и начинът, по който филмът е заснет. Определено са използвали всички възможни визуални начини да предадат ужаса, страха, безнадежността на действителността в Галлад. Много съм впечатлена! Кастът също е на много високо ниво, няма да останете разочаровани!
Обичам атниутопии и тази се нарежда сред любимите ми! Вие чели ли сте я? А някоя от другите книги на Маргарет? В списъка ми са, да видим кога ще им дойде времето.
XOXO
Joe
