Здравейте, дриймъри,
Време е за ново ревю на книга, която прочетох – И страж да бди на пост от Харпър Ли. Ще започна с това, че обожавам Да убиеш присмехулник. Книгата е една от любимите ми и живо ви я препоръчвам, ако не сте я чели. Тя беше причината да купя и втората книга на авторката и днес е време да споделя с вас моето мнение за нея.
Този роман е вторият издаден, но всъщност първият написан от Харпър Ли, но под натиска на редактора си, авторката написва и издава само Да убиеш присмехулник. Той бързо се превръща в бестселър и любима книга на много хора, а Харпър изчезва от литературния небосклон за 50 години. До издаването на И страж да бди на пост.
И страж да бди на пост от Харпър Ли проследява живота на любимите ни герои – Атикус, Скаут и други познайници от Да убиеш присмехулник, години след събитията в първата книга. Виждаме порасналата Скаут – Джин-Луиза в нова светлина, която мен лично ме изненада неприятно. Скаут, живееща сама в Ню Йорк, се завръща в родния си град и с сблъсква с неприятна изненада – най-любимите ѝ хора – Атикус и Хенри, я нараняват и разочароват. Тя е изправена пред тежки решения, които изпитват нейните убеждения. Какво се е случило с нейния свят? Защо всички са се променили и ще трябва ли да се промени и тя – тези въпроси, плюс нахлуващите спомени от детството преследват пораналата Скаут. Тя става свидетел на расови и политически сблъсъци и рухването на всичко, в което някога е вярвала.
Много исках да харесам романа и наистина очаквах много след първия на Ли, но тук останах меко казано разочарована. Стилът е тромав, повествованието се движи бавно, ако изобщо мога да кажа, че се движи, защото по-скоро го усещах като няколко истории разказани без връзка между тях. Ставаме свидетели на случки, които за мен нямат връзка с историята и не я обогатяват. Героите са променени до неузнаваемост и техните отличителни качества от Присмехулника са обърнати наобратно. Объркването ми нараства с разкриването на събитията – какво се е случило с Атикус?
Като цяло книгата ми беше неприятна и трудна за четене, изненадващо, но факт. Ако Да убиеш присмехулник изгълтах за 1 ден, тук ми трябваха дни наред започване, оставяне и насилване да се върна и просто да я дочета. Останах с неприятното усещане, че чета творба на тотално различен автор – и като стил, и като атмосфера, и като развитие на героите. Като тук дори няма да се впускам в конспиративните теории, които се вихрят от години, за това кой е написал романа и защо е издаден.
Останах не по-малко шокирана от Скаут от това как са развити образите на Атикус и Калпурния, и на самата Скаут също. За мен историята остави много въпроси и неясноти. Образът на Атикус, мой личен любимец в предния роман, е изкривен и представен в ужасна светлина. Самата Джин-Луиза е объркана и мрачна, оставя усещането за човек, имал труден път, измъчван от проблеми. Държанието ѝ е детинско, реакциите – нелогични. Образът на Джем дори няма да коментирам, защото отново за мен е твърде странно толкова важен герой да бъде захвърлен без обяснения. Икаше ми се да разбера повече за него, ако трябва да съм максимално честна.
Финалното ми мнение е, че И страж да бди на пост е скучен и тромав роман, който ме остави объркана и разочарована. Не бих го препоръчала, но продължавам да бъда фен на Да убиеш присмехулник. Ще се радвам и вие да ми споделите какво мислите за книгата, ако сте я чели!
XOXO
Joe
