Здравейте, дриймъри,
Както всяка година последният пост в блога ми посветен на равносметка на изминалата 2020 година и какви уроци научих след всичко, което се случи.
Мисля, че ще ви бъде интересно да прочетете статиите от предните години – 2016, 2017, 2018 и 2019. А сега е ред на 2020 – толкова различна и отрезвяваща:
2020 ме научи да пускам – тази година трябваше да пусна важни неща и хора за мен да си отидат от живота ми. Още през първите месеци трябваше да взема трудното за мен решение да преустановя дейността на моя онлайн магазин, за който имах много планове, да намаля на половина съдържанието, което създавам и да се откажа от доста от плановете си за канала. Трябваше да поема всички последствия от тези промени, включително и това, че разочаровах доста от вас.
Това, което ме крепеше, беше причината да взема тези решения – трябваше да си дам време, да се погрижа за себе си, да се фокусирам върху здравето си и да направя място в живота си за детето, за което отдавна мечтаем. Знаех, че преминаването през ин витро процедура ще бъде тежко и емоционално и не съжалявам, че се отдръпнах. Подозирах, че ще имам нужда от спокойствие без значение от резултата и се радвам, че си го дадох. Новите рубрики и идеи за канала не са забравени, но ще бъдат осъществени на по-късен етап.
Не на последно място трябваше да пусна и любими хора да си отидат от живота ми. В началото на декември загубих дядо си. Бях съкрушена. Още съм. Не само изгубих човек, който е бил до мен и ме е подкрепял през целия ми живот, натъжи ме и фактът, че той не успя да дочака първото си правнуче… Щастлива съм, че поне успяхме да го зарадваме с новината, преди да си отиде.
Трудностите през 2020 ми показаха и истинските лица на хората в моето обкръжение. Винаги съм вярвала в доброто в хората и може би леко наивно съм допускала хора в живота си, но тази година ми отвори очите кои наистина ще бъдат до мен и при загубите, и при победите.
2020 отново ми напомни кои са важните неща в живота – и това са малките неща: зравето ми, това на близките ми, моето семейство, любовта и подкрепата на хората в живота ми, добротата и милото отношение, чувството, че си в безопасност, желанието да помогнеш и да подкрепиш другите. Тази година беше изпитание за много от нас – както физически, така и емоционално. Имах доста тежки периоди, определено ситуацията с вируса в комбинация с личните ми битки ми се отразиха негативно и до ден днешен не съм възвърнала напълно спокойствието си, страхувам се за близките си, които ходят на работа или останаха без работа… Но от друга страна се радвам, че много от нас си спомниха, че не скъпите покупки, пътуванията, пищни празненства и т.н. са най-важното и стойностно в живота. Нека използваме случилото се тази година като напомняне, че нищо не е вечно и всичко може да се промени за един миг, но и да не забравяме основните си ценности, да подхождаме с толерантност и внимателно отношение към всеки – от касиерката в магазина до непознатите в интернет, защото не знаем през какво преминават в момента.
Да споделиш помага много – след като години наред крих от повечето си близки и от вас какво се случва и през какво преминаваме с Боби, разбрах, че споделянето на проблемите помага. Криех толкова време, защото не само ме беше срам, но и не исках да бъда съжалявана. Мислех, че ще се справя сама. Оказа се, че понякога е по-лесно да говориш за трудностите с непознат, минал през същото. Тук искам да благодаря на Дани и другите момичета, с които съм си писала или срещала в клиниката. Споделяли сме си, плакали сме заедно и сме продължавали напред. Те ми даваха много сила и кураж да продължавам, и се надявам, че със споделянето на моята история, и аз мога да помогна на тези от вас, които в момента преминават през същото. Няма нищо лошо и страшно в това да помолиш за помощ, съвет или подкрепа. Пишете ми, ако имате нужда да поговорите или имате въпроси, ще се радвам да помогна.
Тази година ще остане за мен много специална – въпреки че ми отне много, ми даде и най-ценното, за което се моля от години. Благодарна съм и за трудните, и за прекрасните моменти, без тях нямаше да бъда Ивана, която познавате. Не забравяйте, че ничий живот не е перфектен и не се заблуждавайте от усмивки и розови снимки. Всеки учи уроци и минава през трудности, но не всеки споделя за тях. Нормално е да имате лоши дни, дни, в които не знаете как да продължите напред, дни, в които искате да се откажете. Тези моменти ви помагат да израствате като личности и да оценявате малките победи. Помнете, че и това ще мине, не губете надежда и вярвайте в чудеса.
Пожелавам на себе си и на вас 2021 година да донесе преди всичко здраве и спокойствие. Пожелавам ви една вълшебна година, която да ви обогати и да ви даде това, от което имате нужда. Освободете се от ограничаващите вярвания, освободете се от хората (в живота и онлайн), от нещата и обстоятелствата във вашия живот, които ви пречат да бъдете своята най-щастлива версия и направете стъпките, за да сбъднете мечтите си. Не забравяйте, че много неща са извън наш контрол, но в крайна сметка вие решавате как да мислите, как да действате и как да възприемате събитията.
Весело посрещане на Новата година! ✨
