Здравейте, дриймъри,
Знаете, че обичам да чета дистопии и фантастика, така че няма да ви изненадам с днешния ми избор на четиво – осмия роман на Казуо Ишигуро – “Клара и слънцето”. Днес ви споделям моите впечатления за романа:
Казуо Ишигуро е носител на Нобелова награда за литература и на “Букър”, а аз случайно попаднах на третия му роман – “Клара и слънцето”, чието описание ме грабна и знаех, че ще ми хареса. Изчетох я бързо и тя ме остави със смесени чувства. Да, имах големи очаквания и бих казала, че леко се разочаровах от финала ѝ. По-надолу ще разберете защо.
Действието се развива в бъдешето, а ние го проследяваме през очите на робота Клара – тя е ИП (изкуствен приятел), който наблюдава забързания свят през витрината на магазина. Клара е много наблюдателна и възприемчива и няма търпение да бъде избрана от някое дете за приятел, въпреки предупрежденията на останалите роботи да не се доверява на хората.
В началото романът вървеше бавно и нищо не се случваше, но ми беше интересно и приятно да разбера как мисли Клара, как възприема света, до какви изводи стига. След срещата ѝ с Джози – детето, което я избира, започна да става интересно. Отивайки да живее в дома на Джози и майка ѝ, разбираме повече за това футуристично общество през нейните очи – за подобрените деца, за начина им на живот, за влошеното здраве на Джози, отношенията ѝ с майка и баща ѝ, за връзката ѝ със съседското момче, за портрета, който майка ѝ подготвя. Започва да се усеща една тежест и безизходица от последвалите събития, а Клара остава все така обнадеждена и дори наивна.
Хареса ми, че авторът е създал Клара толкова чиста, лоялна, обичаща, добра, съпричастна, бореща се за и вярваща в доброто, макар и наивна като дете, за мен тя притежава всички качества, които студеното общество в романа е изгубило. Големият контраст между робота и хората оставя у мен въпросите кой е човекът в случая, какво те прави човек, какво е да обичаш, кое те прави различен и значим. Плашещо и не много далечно ми се стори това бъдеще на подобрени, но и увредени деца, учещи онлайн и нямащи досег до истинска комуникация с хора; на родители, поставени пред съдбоносен избор какво бъдеще да дадат на децата си, и търсещи заместители, за да притъпят болката; на човешка студенина, на класово разделение на обществото, дори са засегнати темите за замърсяването и безизходицата и безработицата, които модернизацията и новите технилогии носят.
Определено романът не дава отговори на наболелите въпроси за модерното общество и за това, в което то може да се превърне, но дава много храна за размисъл. Наистина изпитах удоволствие от четенето и с пристигането на Клара в дома на Джози нямах търпение да прочета какво ще се случи. Разочарова ме краят на романа – малко по малко историята се разгръщаше пред мен и накрая приключи изневиделица по странен за мен начин. Не ме притеснява развръзката, за мен беше донякъде очаквана, но нещата се случиха твърде бързо. Исках да науча още за този свят Ишигуро и не бях готова да се разделя с Клара.
Макар краят ѝ да ме натъжи, самата книга носи топлина и надежда, и такава ще я запомня. Ще се радвам да споделите вашето мнение, ако сте я прочели!
